Позвъних ú 5 години по-късно
Позвъних ú 5 години по-късно. Колкото и да е необичайно, тя не бе сменила номера си, като че ли ме очакваше. Когато хванах телефона, напряко се разтреперих. Гласът ú бе толкоз благополучен. На заден фон се смееха деца…
След нейното „ Ало “ изгубих подарък слово. Не знаех какво да кажа. Радвах се за нея, само че в това време ми се късаше сърцето. Тогава, преди 5 години, тя ми сподели, че постоянно ще ме обича. Изсмях се и споделих: „ Тепърва ще срещнеш своето благополучие “.
Но вътрешно в себе си знаех, че не лъже. Но все пак си потеглих от нея. След като тя отново сподели „ Ало “, затворих слушалката. Стисках мощно телефона в ръка.
Получих смс. Тя ми беше написала: „ Здравей! Очаквах позвъняването ти. Много се надявах да чуя гласа ти. Но ти се уплаши, както и тогава. Сега самоуверено мога да изключа този телефон. Знам за какво се обади. Да схванеш обичам ли те, или не. Да, обичам те. Не те излъгах тогава… “
Опитах се да ú звънна още веднъж, само че номерът беше недосегаем. Позвъних на идващия ден, по-късно звъннах отново и отново. Всеки ден. Опитах се да я намеря. Но от нея нямаше следа…
Днес съм на 39 години. И съм самичък. Нямам нито деца, нито котка. Имам същия номер, който имах и преди 15 години. В очакване тя да се обади.
Ценете в този момент тези, които са до вас, а не след това!
